“Ти да мълчиш - не си професионалист, не разбираш.”

“Ти да мълчиш – не си професионалист, не разбираш.”

Миряна Мерудия

Тази тема може да се окаже хем малко тъжна, хем и надявам се и с положителен привкус. Вече от години чета/слушам от “професионалисти” изказвания срещу “непрофесионалисти”. Няма начин да не сте били свидетел на поне една подобна драма в стил “вие, непрофесионалистите, не разбирате”, “къде се месите”, “сега всеки ентусиаст може да дойде и да ти вземе хляба”, “подбивате пазара”, “за какви се мислите” и т.н., и т.н. Дори преди известно време самата аз се оказах в сходна ситуация, когато в порив на добри чувства от моя страна, последваха едва ли не жертвени заклинания “за каква се мисля”.

Нека внимаваме как говорим.

Поводът конкретно за този материал е бурята, която се вихри в една група във Фейсбук. Тя се казва “Подписка и протест за отстраняването на Саня Армутлиева от МУЗИКАУТОР”. Групата ми е много интересна, защото откакто се помня съм отявлен меломан – слушам, чета, дишам с хубава музика, нещо като Лили Иванова – “без радио не мога”… Включих се в групата, защото в нея се изказват много български музиканти, които ми е интересно да видя в чисто човешки план – т.е. да изказват мнение, да водят дискусия, да защитават позиция. Харесвам творци и изпълнители, които са хора в пълния смисъл на думата, а не само носители на музикална информация.

Няма да се спирам на момента, който неразделно е част от една група с подобен характер – нападките срещу хората, които “нищо не разбират, защото не са професионалисти”. “Професионалисти” влизат и излизат от групата с гръмки изявления… и очевидно все още без особени смислени последствия изобщо от наличието на тази група и тяхните изявления съответно.

Кой е по-големият професионалист?
Неприятната изненада дойде, когато двама професионалисти започнаха дискусия за понятието “продуцент”. Всеки си спореше в своята зона, а както винаги истината си остана някъде по средата. Тъжното беше, че в един момент дори те самите започнаха да се срявняват в това кой е по-големия професионалист от двамата и да се препращат един друг да четат и да се учат. И двамата могат да се нарекат добре познати лица на българската музикална сцена. Докато ги четях, се замислих…

Каква е причината постоянно да се правят опити да се убива ентусиазма на хора, които искат да бъдат част от нещо – дали като прохождащи участници в този бранш или пък просто като странични наблюдатели? Не е ли достатъчен факта, че в немалко области на човешкия живот големи пробиви са правени имено от хора, които са по-скоро лаици? Или че пък много големи открития са били чиста случайност, а не добре планиран процес? Как без ентусиазъм, плам и чисти намерения да станеш добър професионалист? Какво ще те поддържа запален и отдаден на това, което правиш? Какво ти дава право да откажеш с думите си някой, който иска да опита да направи нещо, в което иска да вложи сърцето и душата си?

Убийство на ентусиазъм
Подобни “професионални” нападки спират точно тези, които в даден момент се чудят дали да се захванат с “нещото”, което обичат. За мен това означава, че спират надеждата, желанието и трепета на някой да се опита да покаже какво му е на душата. В тази група със сигурност има млади таланти, които искат да постигнат нещо свое. И четейки подобни “професионални” изявления – какво да направят, какво да мислят? Че нищо не разбират, ще нищо не знаят, че нямат никакъв опит? Че никога няма да постигнат нищо, защото не разбират и не знаят и нямат нужния опит? В гореописаната ситуация се зачудих какво да мисли и прави един прохождащ музикант, след като двама доайени са се хванали да се мерят по такъв начин. Как да вярваш, че има място за теб, новака? Така има хора, които просто няма да се осмелят на голямата крачка. Ще загубят те, защото сигурно ще имат нещо интересно за споделяне. Ще загубим и ние, защото няма да можем да се докоснем до това несподелено… Все ми се иска да запитам някой “професионалист” – “Не помниш ли началото си? Не помниш ли, че и ти си се учил?”…

Плам и ентусиазъм
И все пак ще завърша с нещо положително. Преди 15 години автор на статия в списание, посветено на известна звезда от музикалния бизнес, описва в 4-страници статия уеб дизайнерът на една от известните тогава фен страници в интернет като “techno wizard” и “web site expert”. Списанието е американско, звездата е Бритни Спиърс, уеб дизайнерът не е професионалист. Това е тогава 15-годишната ми сестра, която имено с много плам и ентусиазъм прави нещо, на което обръщат внимание отвъд океана. Мисля, че това е наистина смислен довод защо е добре да внимаваме как говорим.

 

П.П. Умишлено думата “професионалист” е поставена в кавички. Визираните “професионалисти” с поведението си са по-скоро псевдо-такива, затова и са в кавички.