И аз като котето от детското стихотворение и песничка, много обичам да чета книжки. Изборът на книжки е безкраен, огромен и аз никога нямам всичко, което искам и постоянно трупам един списък с това какво искам. Чета книги на три езика и имам безкраен избор от заглавия както в хартиен, така и електронен вариант. Към момента, изборът ми се свежда до следните опции:
За доставка до България на хартиени издания на английски използвам Book Depository (безплатна доставка);
За електронни издания отново на английски изборът ми е Amazon, тъй като ползвам електронен четец Kindle;
За електронни издания на руски – Ozon; също би бил избора за хартиени издания, стига да има кой да транспортира книгите до България;
За хартиени и електронни издания на български – от онлайн магазините на веригите книжарници, като Сиела, Хермес, Хеликон, както и секцията за книги на Store.bg; също така имам положителен опит и с онлайн продавачите на книги втора употреба.
Какво пропускам? Пропускам опциите за смъкване на безплатни книги. Да, естествено, че има такива, но колкото и неадекватно да звучи за някой – предпочитам да плащам за книги, когато имам тази възможност. За мен е важно моите левчета да отидат при автора на книгата и неговото издателство, за да може да се подкрепи издаването на още ценни и интересни книжки.
Така се оказваме преди почти две години на море в Гърция. Освен електронни четци, надлежно приготвям и живи книги. Изборът ми тогава беше:
“Любовен саботаж” на Амели Нотомб – защото е “модерна” – няколко месеца по ред слушах словоизлияния по радиото за новата й книга, за маниера й на писане, за дневния й режим като писател и колко е талантлива /за съжаление не я припознах като любим автор/;
“Една година в Прованс” на Питър Мейл – защото ме грабна корицата на книгата в книжарницата (в последствие се зароди неимоверно влечение към книгите му).
В безвремието на гръцкия остров Самотраки Амели Нотомб някак не се вписа, докато Питър Мейл беше точно на място. И двамата със съпруга ми буквално изядохме книгата с кориците за отрицателно време. Заинтересувах се за други книги на Питър Мейл, както хартиени, така и електронни.
В този момент се случи нещо, върху която разсъждавам от тогава и е повод за този материал. Издателството, което превежда и издава книгите на Питър Мейл на български, предлага хартиените и електронните книги на автора на една и съща цена!
Проверих след няколко месеца, след една година, след година и половина и сега, преди да започна да пиша материала – фактът е все още на лице! Авторът има издадени няколко заглавия на българския книжен пазар, като сред тях е трилогията за Прованс (част от която е и “Една година в Прованс”). Виждам и, че все още има “промоция” точно за трилогията в електронен вариант. Всяка от книгите е по 14 лв без значение от носителя. Трите електронни книги се продават за 30 лв. Ние вече имаме една хартиена. Очевидно е, че “промоцията” на електронните книги също не е вариант за нас, защото вече с вложени средства в едното от изданията в хартиен формат просто сметката не излиза.
Тук в мен се зароди логичния въпрос –
каква е причината за това ценообразуване?
Всеки, който има досег с четенето на книги в хартиен или електронен формат знае, че в повечето случаи (не казвам винаги, защото нямам физическа и техническа възможност да проверя всички книги с аналогично присъствие в двата формата на каква цена се продават) електронното издание е по-евтино от хартиеното. В крайна сметка когато ги няма разходите по издаване, транспорт, реализация, бракуване и унищожаване на продукта, не би ли следвало това да е отразено в цената? Очевидно за това издателство отговорът е “не”. Наистина би ми било интересно да разбера за стратегията зад това ценообразуване, защото когато в световен мащаб порядките и тенденцията са ясни, все нещо следва да е наложило точно този модел на работа.