Да работиш за себе си или the other side

Последната публикация в Мимибизландия към настоящия момент датира от 14 юли тази година. Днес е 23 ноември. Изминали са малко повече от 4 месеца в приключения свързани с работата ми, които ме държаха далеч от страницата. Самите те все още никак не са свършили и кулминацията тепърва предстои, като очаквам развръзката, за да разкажа повече. Тези преживявания подобаващо имат своето професионално, емоционално и физическо изражение за хората около мен и мен самата.  Темата на настоящата публикация – “да работиш за себе си”, се роди като идея преди повече от половин година. И ето, че някакси моментното ми състояние повелява завръщането ми към писането да стане имено с този материал.

 А откъде е това “the other side” или от другата страна?

Вдъхнови ме една песен на Бруно Марс, “The Other Side”. Тя е първия му нещо като сингъл, от първия му нещо като албум и първата, на която е заснет нещо като клип. Тази песен е изключително знакова за Бруно Марс, тъй като след дълги години опити да пробие на музикалния пазар в САЩ като изпълнител, той в крайна сметка започва настоящата си кариера като създател на песни, при това много успешен. Имено и за тези свои търсения той разказва в “The Other Side”. Както е описано в страницата на звукозаписната компания, която го представлява понастоящем,

 

Бруно Марс пее:

 

За мен животът ми и работата ми в семейния ни бизнес е живот “от другата страна”

и както пее Бруно Марс – няма как да се разбере какво е докато не се опита.

А за да опитаме, никога не е излизшна малко информация. Ето един мой скромен опит да систематизирам какво е за мен да бъдеш от другата страна.

•  Сигурно помните мотото на един от концерните за газирани напитки преди години – “The choice is yours” (“Изборът е ваш”). Това важи в пълна сила за собствения бизнес. Ние сме вземащите решения какво, кога и как ще се случва.

•  Всяка монета има две страни и както правото на избор може да бъде предимство, така и може да се превърне в недостатък. Понякога можем да бъдем доста колебливи или несигурни в моменти, когато се изисква смелост и решителност.

 

•  Каквото правиш – правиш си го сам. Инвестираш, изграждаш, рискуваш. Инвестицията може да е както лична (време и умения), така и финансова (заемни средства, лични фондове).

•  Няма гаранция за възвращаемостта на направената инвестиция. Дори най-добрата идея или бизнес план могат да не сработят по много различни причини.

 

•  Можем да правим любимото си нещо. Мисля, че няма нужда от повече уточнения.

•  Покрай любимото нещо има и куп административни процеси, които може никак да не са ни любими.

 

•  Като за начало може да няма такива. След появата им – възможност за изграждане на добри лични и персонални взаимоотношения, както и намиране на индивидуален подход. Перспектива за търсене на начина, по който искаме да управляваме хората.

•  Трудно се чертае и лесно се прекрачва границата на лично-професионалните взаимотношения. Търсенето на баланс може да се окаже предизвикателство.

 

•  Можем да изберем с кого да работим – пълноправен партньор, доставчик, подизпълнител… Свободата да решаваш сам и да търсиш практични решения е изключително важна.

•  Винаги може да сгрешим с някой и да се предоверим. В България сме склонни към “орташка” работа – да виждаме в добър приятел/познат/роднина потенциален бизнес партньор. За съвместна работа все пак са важни и професионалните и управленчески умения, които на маса няма как да се проявят.

 

•  Възможността да изградим свой собствен подход към тях, който да превърнем в свое предимство пред конкуренцията.

•  Риск от емоционално обвързване с клиента и негативните преживявания, когато нещата не се получават.

 

•  Има ли печалба – в наши ръце е решението какво ще се случи с нея. Почивка, отдавна отлагана покупка, хоби, реинвестиране, благотворителност – въпрос на избор!

•  При направени разходи, изплатени задължения към доставчици и служители – може и да няма такава.

 

•  Както и с печалбата, всичко е плод на собствените ни усилия. Удовлетворението ни дава да разберем, че усилията са си стрували.

•  Всеки има различно разбиране за успеха, и това което за един е успех – за друг може да бъде неуспех. Следва да се опитаме да дефинираме за себе си кога и при какви обстоятелства си представяме начинанието си успешно.

 

•  Изграждането на трудови навици винаги е една от сложните части на един работен процес. Все пак в собствения ни бизнес сме в пълното си право да решим, че вторник може да е почивен ден, а неделята – работен. Създаването и поддържането на навиците е ключ към успеха (все пак няма кой “да ни стои на главата” и това трябва сами да го правим).

•  Може да присъства елемента на съмнение дали един навик или подход е адекватен. Както и с много други неща, това е един от рисковете на собствения бизнес.

 

•  Тук пак ще прибегна до един идиом на английски – “the sky is the limit” (прев. – небето е границата). Няма нещо, което да ни възспира или ограничава. Можем да опитваме!

•  Понякога, в порив на ентусиазъм, е добре да има кой да ни възспира.

 

•  За собствен бизнес имаме цялото време на света! Планиране, осъществяване, проследяване, анализ – времевото изражение на всеки един процес е само и единствено в наши ръце.

•  Отговорността в един собствен бизнес е голяма, особено когато имаш и служители. Времето придобива съвсем различно измерение. Среднощните хрумвания, трескавия над 8-часов работен ден или нежеланието да се излиза отпуска докато не свършим и още нещо, могат значително да повлияят на живота ни като цяло.

 

Да се захванеш с нещо свое е колкото привлекателно, толкова и трудно. Един бизнес е не само откриване и разработване на своя уникална ниша, но и придаване на законова форма и последващо администриране. Собственият бизнес е реална отговорност пред реални клиенти, служители, административни органи. Затова и този начин на живот за мен е живот от другата страна – нещо, което се прави с много страст и разбиране за социалния ангажимент, който сме поели.

От другата страна, там където всичко е лично и се приема лично, и работата не остава на работа.

И както пее Бруно Марс – “няма как да разбереш какво е, докато не опиташ”. Пожелавам на всеки, който е помислял за това, наистина да опита!