За правната ни договорна култура

За правната ни договорна култура

Миряна Пенкилер

…или по-скоро липсата на такава.

Небезизвестен факт е, че българите четем най-бързо в света. Как е доказано – кликаме за стотни от секундата, когато приемаме условията при регистрации в интернет сайтове или инсталации на програми. По същия начин се действа често и когато подписваме реални документи на хартия. Спор няма, че е много е лесно да ни укажат къде да се подпишем и без да четем да поставим подписа си.

В семейния бизнес работим с два вида договори. Първият са договорите за наем с наемателите ни в автокомплекса. Вторият са тези за изработка, доставка и монтаж на оборудване за пунктове за годишни периодични прегледи. И двата договора са максимално опростени, съдържат най-важните клаузи и са точно на 2 страници. Правим това от години и сме се доказали като изрядни. Така дори и да не си прочетат много подробно договора и да го обислят, нашите наематели и възложители няма вероятност да бъдат подведени.

Случва се да прочета/чуя истории за уж недобросъвестни участници в различни договори, като обичайно узнавам мнението само на едната страна. Също така покрай споделянето рядко има някакви детайли от самия договор. Това и ме кара да се замисля кой наистина е бил в грешка – дали страната, която предоставя терен/услуга и е направила договора си по свой вкус (т.е. изначално е имала намерение да подведе) или пък недопрочелия подписващ.

 Време и внимание

Добре е да отделяме време и внимание на едно подписване на договор. Винаги можем да помолим за повече време да го прегледаме или да поискаме предварително копие. Дали ще се консултираме с юрист или просто ще седнем и четем внимателно – това вече всеки е в правото си да прецени за себе си. Важно е да прегледаме задълженията на страните, договарянето на плащанията и при какви условия се разтрогва договора. Също така може да се потърси информация за типични за този бранш както проекто-договри, така и ключови клаузи в тях.

 Проучване

Малко предварително проучване на ответната страна по договора също няма да навреди – какви са тези хора, откога работят, колко договора имат подписани, какво биха казали за тях хора, които вече работят (са работили) с тях, а защо и да не се попита за референции за работата им до момента. Така бихме получили ценна информация още на старта и може би бихме си спестили по-неприятни последствия от подписване на договор. Все пак обичайно се предпочита по-малкото зло. В случая това би било да продължиш да търсиш услуга/терен, вместо да се окажеш в патова ситуация с ощетяващ те договор.

 “Бързо”

Има случаи, в които трябва да се действа “бързо” с подписването на договора. Когато става дума за ангажименти с някакъв срок и определено заплащане – все пак би следвало да има достатъчно време за планиране, обсъждане и подписване. Забързването на процедурата както може да доведе до някакви дребни граматически или фактологически грешки в договора, така и може да се използва от някоя от страните да се впише/премахне нещо в договора по неин вкус, особено и с цел да бъде ощетена ответната страна.

 

Безспорно винаги е в сила факта, че дори и най-добре прочетеният и премислен договор може да се окаже не толкова добра сделка. Прочитането, осмислянето и проучването все пак биха могли да ни спасят от един договор изначално целящ да подведе.