След поредицата за електронните услуги, ще отделя внимание на различните похвати, които могат да ни бъдат полезни при планиране и организиране на работата ни.
Да запиша или да не запиша – това е въпросът?
От няколко години насам интензитетът на работата ми се промени (за добро или за лошо) към по-висок. В материала “За мен и Мимибизландия” е отразено накратко с какво се занимавам в най-общи линии в семейната фирма. Дейностите и различните направления в тях са няколко и с напредването на времето имах все по-неотложна нужда да организирам работата си. Под организация в случая визирам планиране на текущи, периодични и дългосрочни задачи. Ето как еволюира опита ми и какво бих споделила за него.
Записки на листи
Да, буквално на хвърчащи листи. Това беше много в началото, преди повече от 10 години, докато работата ми не беше толкова много. Естествено, че е неудобно – листите се губят, отлитат и трудно се редят в хронологичен ред.
Тефтер/тетрадка
Реших, че ако листите са събрани на едно място – поне няма да се губят и ще са подредени хронолично според записването им. Също се оказа не особено добра идея, защото за записване на някаква важна информация краткосрочни задачи беше удачно (превърташ напред/назад няколко страници), докато с дългосрочните и периодичните вече се случваха пропуските. Записани неизвестно къде, неизвестно кога в тетрадката или изобщо забравени, че са записани – задачите всъщност оставаха несвършени.
Електронен календар на мобилен телефон
Тъй като в предходния опит ми се губеха дългосрочните и периодични задачи – за тях реших да използвам електронния календар на мобилния си телефон. Благодарение на него имах напомнянки (личен превод на reminder от англ.) в определен ден и час за някаква задача. Основният недостатък се оказа това, че при първоначално въвеждане на периодичната напомнянка се задава единна дата и час. Което доведе до съобщения относително рано сутрин в почивни дни, както и съвсем чистосърдечно забравяне, че алармата е казала нещо в събота, а всъщност е трябвало да се свърши още в петък.
Приложения за мобилно устройство
Усетих значителна разлика единствено в съставянето на списъци от задачи. Така и не можах да намеря как да прилагам едновременно функциите на календар за срещи и някакви дейности или просто записки. Отделно няма как да записвам на телефона си информация, докато всъщност говоря по него.
Електронен тефтер за записки на компютъра (програма за водене на бележки)
Мястото – неограничено, синхронизиране с мобилния телефон – бързо и лесно. Реших, че с това нововъдение нещата вече би следвало да сработят. С течение на времето обаче файловете и категориите ставаха все повече, информацията се трупаше и изискваше постоянно да преглеждам почти всичко, както за да открия текущо важните задачи, така и да се отърва от съдържанието, което вече не ми трябва. Уж електронното и достъпното всъщност се оказа трудно и отнемащо време.
Хартиен тефтер ежедневник
И сега някой би възкликнал – ама, как така! 21-ви век сме, а ти пишеш на хартия. Подредих нещата хронологично правилно, за да може лесно да се проследи градацията на използваните технологии и какво всъщност доведе до завръщането към първоизточника. Склонна съм да вярвам, че наистина има смисъл точно в ежедневниците и до ден днешен. С оглед на всички умни и разумни електронни устройства, следваше те да започнат да изчезват като продукт, а това всъщност съвсем не е така. Значи хората все още ги използват и ги намират за практични и удобни в работата си. Всъщност за ежедневник ме замисли любимата ми сладкарка, Дария (ще разкажа за нея в “На нашата улица”). Когато имахме работна среща – тя извади точно хартиен ежедневник. Изпъстрен с информация, той даваше сигнал, че наистина й помага да организира работата си.
Днес моят ежедневник ми е верен приятел и сме неразделни. Имам възможност да записвам важна информация във всякакви моменти, да въвеждам периодични дейности, дори да отбелязвам такива за една или две години напред, да планирам ежедневието си. Включително и навременно да записвам идеите си за материали за Мимибизландия 😉
