За мен и Мимибизландия

Начало

Ако все още четете, родена през 1981-ва година в Русе, България. Аз съм по-голямата дъщеря на родителите си Валерий и Светлослава, а по-малката ми сестра е Виктория, с която заедно сме MASHWORKS (www.mash.works). Мама и татко се запознават в Комсомола. Татко е командир на бригади, мама – ЗКПЧ. Женят се през 1979-та година, две години по-късно съм станал факт и аз (три по-късно – сестра ми). Имах чудно детство – посещавах детска градина, след това основно училище, танцувах народни танци в ДТА “Здравец” и свирех на акордеон в школата при читалище “Захари Стоянов”. След това завърших и АГ “Гео Милев” – гимназията, която направи от мен това, което съм.

Университет, част 1-ва

Във времето, когато следваше да намеря отговор на съдбоносния въпрос “а сега накъде”, беше модерно да се учи право или икономика. По възможност някъде на Запад. Аз отидох да уча бизнес администрация (по нашему стопанско управление). На Изток. За 3 години завърших бакалавърска степен в американския колеж Туро, клонът му в Москва, Русия. През това време все едно попаднах на друга планета – обучение изцяло на английски език, преподаватели с реален опит в бизнеса, които имаха претенции, че учебник на 3 години “е морално остарял”, процес, чиято цел беше да ни научи да работим с информация, а не да наизустяваме такава.

Бизнес администрация.
На изток.

Казват, че има една съществена разлика между образованието у нас и по света. У нас по мое време беше трудно да влезеш, иначе все някак щеше да изтикаш. По света често е обратното – всеки може да влезе, да завърши обаче може и да не е никак лесна задача. Факт, убедила съм се лично! Това са и от онези университети, в които изключват като те хванат да преписваш.

В последната година в университета колега ме покани заедно да помогнем за написването на помагало с названието “Лизинг за начинаещи”, което щеше да се издаде от московското подразделение на Международната финансова корпорация (International Finance Corporation, част от групата на Световната банка), по-конкретно лизинговия им отдел. Част от помагалото се превърна и в мой дипломен проект. Още си спомням колко много се ядосвах, че ми писаха А- на защитата!

Като всеки млад и ентусиазиран випусник естествено исках да работя в голяма и известна компания. След завършването на университета, външния ръководител на дипломната ми работа – ръководителя на отдела по лизинг в МФК в Москва, ме покани да довърша предпечатната подготовка на изданието преди да приключи работата на целия проект. Използвах времето да намеря “компанията” и така непосредствено след края на работата си в МФК – започнах в руското подразделение на френската фирма “Лореал”!

“Лореал”

В “Лореал” прекарах една чудна година. Така и не можах да поработя в знаменития им маркетингов отдел (поради невладеенето на френски), но пък едната година като отговарящ за московските складове на фирмата в логистичния отдел си беше истинско приключение! Конкретно в тази компания служителите се делят на “responsable” и “non-responsable”. В логистиката отговарящите за складовете са от първия вид.

Едната година като отговарящ за московските складове на фирмата в логистичния отдел си беше истинско приключение!

3 дни след назначаването ми, обучаващият ме се разболя от шарка… и изчезна за повече от месец! Няма как да забравя, момента, в който прекият ни началник ми съобщи това и ме изпрати при компютърните специалисти да ми дадат парола и да уредят правата ми за достъп до системата. След като се отбих при тях, отидох в тоалетната и се разревах! Как да не ревне човек – на 21 години, без реален опит в логистиката, с 3 дни работа в компанията и стока за няколко милиона в складовете! Същият ден софтуеърът беше успял и да дублира данните за складовете, което наистина само допълни ударното начало!

И въпреки това, последваха доста приятни и важни за мен моменти. Научих много за компанията, за работата, за бизнеса като цяло. Оттогава например знам, че има нормален начин и френски начин да се случват нещата. Важните моменти включваха работата ми по проект, който възложиха лично на мен – цялостен анализ за производството, съхранението, доставката и уползотворяване на рекламните материали на компанията в Русия. Ръководителят на дирекцията, от която е част логистиката, искаше да знае какво се случва с тях, защото струваха много пари на компанията и все едно се разтапяха в нищото. Така успях да посетя градовете Самара и Новосибирск, както и да обсъждам с директора книгите за Хари Потър и Бриджит Джоунс. Това беше и човекът, който ме подкрепи при вземането на предстоящото важно решение.

У дома

След година работа осъзнах, че чужбината не е за мен. Времето, което можеш да прекараш у дома е времето на годишния ти отпуск, приятелите не са като онези у дома, а и семейството не е наоколо. През тази година сестра ми завърши гимназия и заминаваше за Солун да учи. Осъзнах, че ще бъде все по-трудно да се виждаме и реших, че се прибирам след 4 години живот зад граница. У дома започнах работа в семейния бизнес – стъпка по стъпка научавах разни неща. Шокът беше налице, защото образованието ми и работата до момента нямаха нищо общо с това, което се случваше в България по онова време! Прекарах две години в семейния бизнес без поемане на някакви отговорности и предимно учейки се как се правят нещата!

Университет, част 2-ра

Когато се прибрах в България баща ми не спираше да повтаря, че имам едва полувисше образование… По онова време тъкмо навлизаха термините “бакалавър” и “магистър”, и той не искаше и да чува, че имам непълноценна образователна степен! Така, две години след получаването на степен BsBA, започна новото приключение – MBA! Никак не се чувствах комфортно, защото исках да поработя и науча още от реалния бизнес преди да започна магистратура. Отделно бях и най-малката… и единствената учила подобна предходна степен. Колегите бяха предимно инженери и лекари, средна възраст и плюс, с деца, семейства, солидна работа. Следваха 2 години задочно обучение, с пътувания до София за занятия и изпити. Курсовите работи вече се предаваха посредством онлайн система, която автоматично проверяваше за копиране от други работи и нерегламентирано цитиране. Така през 2006-та завърших Магистърска степен по бизнес администрация в Сити Юнивърсити Сиатъл (тогава представлявани в България от Международното висше бизнес училище).

Междувременно

Преместих се в София. За 3 месеца бях асистент на председателя на надзорния съвет на Петрол АД. Взеха ме заради образованието, опита и най-вече заради знанието на руски език. Три много дълги и странни месеца. Избягах, когато се планираха намаления на заплатите и орязване на щата, а същевременно жените на собствениците летяха поне един път в месеца с частния самолет на компанията. Разбрах какво е това голям бизнес по български, особено когато собствениците си мислят, че могат и да управляват. Години по-късно ги разнасяха по медиите, може и да се сещате за случая. След това ме прибраха да работя при тях едни приятели. Бащите ни бяха работили заедно преди години, сега явно беше наш ред. Прекарах две прекрасни години, работейки в офис в съседния вход, с изключително гъвкаво работно време. Част от собствениците състоят в семейни отношения – баща с двама сина. От всички тях успях както да науча много важни и полезни неща, като същевременно и се позабавлявахме.

Университет, част 3-та

Обичам бизнеса както като практика, така и като теория. От малка, може би като много други момиченца, си мечтаех да стана учителка. В по-късна възраст, особено и запленена от преподавателите в университета, вече имах идея, че искам да преподавам в университет. Тъй като живея в България нямах особен избор и очевидно трябваше да работя в български ВУЗ. Така през пролетта на 2009-та, на връх 6-ия месец от раждането на дъщеря ми, окрилена и добре подготвена, се явих на изпит за асистентско място в Русенски университет “Ангел Кънчев”. Средна оценка от изпита – Отличен 5,50! Желание на катедрения съвет да стана асистент – 0! И така два пъти. По процеруда, след изпита следвало и катедрен съвет да одобри. Първата процедура съдът обяви за незаконосъобразна, опитаха втори път – все същия резултат. Иначе ме поканиха да кандидатствам за докторантура. Тогава идеята не ми хареса особено, докато през 2013 нещо пак се случи с мен и реших да опитам поне с това. И там развоя беше с недобър изход, просто темата, времето и хората не бяха подходящите. С това мисля, че поставям и край на тази част от кариерата си.

Днес

Съпруга на Ростислав, майка на две чудни деца – Мирослава (2008) и Ростимир (2011), и съсобственичка на кучето Фифа (2006). Преместихме се в Русе през 2010 година и аз отново живея в родния си град и работя за семейния ни бизнес. Покрай майчинството открих нови интереси, станах и доброволец в Ла Лече Лига. Опитвала съм да правя много неща, като задължително ми е минавало през главата да направя това свое занимание. Така и не открих себе си в нито едно от тях. Докато един ден не се роди идеята за “Мими в страната на бизнеса”…

Мимибизландия

В семейния бизнес аз работя виден администратор-организатор. Баща ни се шегува, че съм изпълнителен директор, защото съм била много изпълнителна. Занимавам се с всички основни направления в бизнеса, от наемателите на имотите на бизнесa, през пункта за периодични технически прегледи, през производството на оборудване на пунктове за периодични технически прегледи, включително връзки със съответните ведомства и участие в работни групи по различни законодателни инициативи свъразни с бранша ни, така до законова метрология и сертифициране по стандарт БДС EN ISO 9001:2008. Работно време нямам – мозъкът ми е винаги на линия, мислещ и цъкащ нещо, обичайно присещащ се за нещо много важно към 11 вечерта или в 3 през нощта. Това ми е наследствено, от същия този човек, който обяснява какъв изпълнителен директор съм.

Фирмата на баща ни е създадена през вече далечната 1990-та година. Вече 25 години той е борец на фронта на частния бизнес в България. Създал е и е постигнал толкова много, че трудно може да се опише с няколко думи или да се събере в няколко изречения. Затова и някой ден ще разкажа по-подробно тук за това. Като всеки голям и достоен за възхищение човек, трудно признава успехите си или се хвали с тях. Винаги търси новото, никога не стои на едно място. Така възпита и нас с Виктория – да бъдем силни, вечно търсещи и независими. След като родителите ни вложиха време, средства и усилия, за да станем личностите, които сме – и двете в определен етап от живота си решихме, че за нас няма друг път, освен продължаване, съхраняване и развиване на семейния бизнес.

Шарено място за сериозни теми и случки свързани с бизнеса в България, понякога сериозни, понякога смешни или тъжни.

За над 10 години вече в семейния бизнес съм преминала през какво ли не. Със американското си образование получено в източна държава и прилагано на Балканите, аз съм някаква пъстра смесица от разум и чувства, която през годините е натрупала не малко опит и впечатления. Това е и Мимибизландия – шарено място за сериозни теми и случки свързани с бизнеса в България, понякога сериозни, понякога смешни или тъжни. С материалите в страницата имам доброто намерение да поощря тези, които искат да се захванат с нещо свое, да споделя положителни впечатления за добри начинания, както и да селектирам и подбера наистина важна информация в не толкова големи обеми. А за по-тъжните истории – това няма как да бъде избегнато. Все пак монетата винаги има две страни и ще бъде някакси нечестно да крием едната умишлено.

Пожелавам ви приятно четене! Нека ви е забавно и да се връщате отново и отново за още нови приключения в Мимибизландия!