Официалната премиера на Мимибизландия съвпадна с един от двата съкровени момента за мен през годината – началото на зимната ми отпуска. За втора поредна година с група приятели сме в Боровец. Връщаме се отново, защото сме с добри впечатления от предходната година, както и с надежда за повече сняг в сравнение с миналата зима.
Всичко започва доста стандартно – пътуване, настаняване, вечеря, трепетно очакване на първия ден по пистите. Ето че настъпва и той – времето е хубаво, всички писти са отворени, гъмжи от хора (все пак е 2-ри март, един от серията почивни дни). По някое време установявам, че мозъкът ми наистина е излязъл в отпуска – трудно мога да приемам информация за местонахождения, както и да обяснявам смислено нещо. Положението ми се влошава от ентусиазма, осенил ме от вчерашната премиера на сайта (както и изпития голям ром с чай след часовете каране). След като все пак успявам да се намеря с част от групата ни и решаваме, че ще се прибираме към хотела в ранния следобед – установявам, че съм си изгубила 3-дневната* лифт карта!
Съобщавам за това на съпруга си и когато той се прибира от пистите решава да попита на една от касите за съоръженията какво се прави в подобен случай. Обяснението е неясно, нещо като ако някой я намери и предаде, или ако го хванат, че се опитва да мине с нея… ама какво – не става точно ясно. Подготвяме се психически, че може и да пием по една студена вода и да трябва да си купувам нова карта.
На вечеря обсъждаме с бандата, че не може да нямат техническа възможност да издадат нова карта. Все пак имаме още една карта купена по същото време, знае се кога и къде сме минали за пръв път с картите, т.е. къде са идентифицирани като наши. Един вид – би следвало да може да се бръкне в базата данни, да се види коя е изгубената карта, да се анулира и преиздаде; както и е в реда на нещата да платя глоба за това, че не съм пазила картата си достатъчно добросъвестно. На страницата на курорта откривам както информация за картите (като липсва такава точно за изгубените), така и телефон за връзка. Забавляваме се, че от цялата история ще излезе хубав материал за Мимибизландия.
В 9:00 на следващата сутрин звъня на указания номер от страницата. Операторът ми казва, че няма информация за “процедурата при загубена карта” и ме изпраща в централния офис на Бороспорт АД на главната улица в Боровец. Обнадеждена от споменаването на думата “процедура” все пак за миг си помислям, че може и да имам шанс за преиздаване на картата. В офиса обаче ме поливат със студена вода – нямало никаква процедура, било си за моя сметка – така е като не внимавам. Зачитат ми се правилата на курортния комплекс, съгласно които не ми дължат компенсация при загубване на лифт карта. Недоумявам с ококорени очи:
Аз не искам да ме компенсирате, т.е. да ми възстановявате стойността! Искам да ми преиздадете картата и да си платя глоба, ако се налага!Дамата насреща ме гледа още по-недоумяващо.
Задавам много простичък въпрос: “А какво правите когато чужденец си изгуби картата?” (че нали все за тях се стараем и гледаме да не се изложим). Получвам още по-странен отговор от предходния: “Те имат застраховки, купуват си нови карти и после застрахователя им възстановява сумата”. Опитах се да си представя застраховател, който охотно възстановява по 100-150 евро за изгубени лифт карти от курортисти в Боровец. Така и не можах…
Стана ясно, че Бороспорт АД няма процедура по възстановяване на изгубени карти. На страницата им с ГЛАВНИ БУКВИ е обяснено какво ще ви се случи, ако преотстъпите съвсем съзнателно картата си на друг, как ще бъде анулирана и нямате право на компенсация, но от управата на курорта така и не са трасирали, че понякога съвсем несъзнателно може да изгубим карта. Крайно недалновидно от страна на някой, който е в бранша от години. Особено при техническите постижения на курорта по отношение на издаването на лифт карти!
Оттам се заредиха все едни такива случки… На едно от заведенията по пистите на висок глас сервитьорът обясни на група българи, че не можело да имат претенции за храната – англичаните как я харесват, че и бакшиши оставят. Или пък след това в дискотека в Боровец диджеят рязко смени музиката и подхода към вечерта след като две групи чужденци влязоха в заведението. Така и не успях да разбера в трето заведение дали нарочно ми казаха грешна парола за wi-fi мрежата, която иначе иностранците около мен охотно използваха…
Почувстах се някак не добре дошла в този наш роден български курорт. На няколко пъти се замислях дали да не заговарям на руски или английски. Когато постоянно ти се натяква с поведение или действия, че ти нямаш значение, а важният е Н.В. Чужденецът – наистина се замисляш, че е по-добре да отидеш някъде, където и ти ще си чужденец. Така имаш надеждата, че може би и за теб ще се грижат подобаващо! Затова и ми се искаше да напиша на хората в Боровец:
“Идваме с мир!” Искаме да ви дадем заделените ни за зимна почивка средства, като в замяна имаме нужда от малко уважение и удобства (и да поддържате пистите от време на време).
Оказа се, че клиентът има право на писмено изложение до Бороспорт АД до изтичането на срока на лифт картата си. Тъй като точно тези дребни букви не ми ги прочетоха нито в офиса им, нито аз стигнах до тях от екрана на телефона си, не мога да направя вече нищо официално. Все пак, ако на някой от вас се случи нещо подобно – тази информация е важна. Обратната връзка е неразделна част от всеки бизнес, така че ако имате да споделяте нещо с управата на курортния комплекс Боровец – това са техните условия.
И все пак имаше проблясък в края на тунела… Когато при заминаването попълвахме анкета в хотела, си поговорихме с персонала за чужденците, за това кои и кога идват “по много” и кога наистина е подходящо да се отсяда, за да няма особено тяхно струпване. По отношението им се усещаше, че и на тях не им е много приятно страната ни да се възприема като някаква треторазрядна дестинация, където всеки чужденец се чувства като цар. Дано повече хора в този бранш проумеят и приложат това на практика, защото едно е да предоставяш услуги в сферата на туризма, а съвсем различно – да оставяш да бъде потъпквано националното ти достойнство.
Много е вероятно да се върнем в Боровец и идната година.
Мястото е хубаво, преимуществата, които са важни за нас, са налице, отношението като цяло е адекватно. И все пак за мен е важно, когато се случи нещо като гореописаното, да му се дава гласност. Защото докато не си кажеш, няма как и да ти обърнат внимание.
*3-дневната лифт карта трябваше изначално да бъде 5-дневна. Нещо не бяхме сметнали и преброили парите в брой при първата покупка, и затова се оказахме с 3-дневни карти. Няколко часа по-късно това всъщност беше по-добрата покупка, с оглед на изгубената карта.