Заедно със сестра ми (Виктория, Mash.works) направихме календари да изненадаме роднините за Коледните празници. Аз малко снимам, тя умее графичния дизайн. И двете изпитваме панически страх от хората, които печатат. Дойде заветния момент да изберем Печатаря, с главно П. В Русе, като всеки град от “дълбоката провинция”, тези неща се случват по специален начин. Обичайно на местата, където извършват подобни услуги те гледат като извънземно, държат се така “все едно си им изял хляба” и всичко се върши с предихания и някаква ехидна физиономия. И при подобно отношение, ще попитате логично вие, какъв е резултата. Резултатът обичайно е трагичен – печатът е нескопосан, довършителните работи са зле, но важното е, че самочувствието на Печатаря е на ниво. В тази връзка пред последните години печатам само на три места – големи поръчки през чудната платформа на Print.bg (уникални!), останалото в Copy+ (за него ще разказвам в рубриката “На нашата улица”), за лична употреба – на наличните принтери.
Този път обаче не се вместихме в категорията “Календар” на Принт.бг, Copy+ нямаше как да ми постави метална спирала на календарите и се наложи да търсим Печатар. Двете ми невероятни попадения са в двете абсолютни крайности на така важното за мен отношение към клиента.
Печатар 1
Преди дни виждам реален техен печат. Харесвам ми, решавам да опитам. Намирам сайта им, звъня на указан телефонен номер. Някаква девойка мънка нещо. Аз съм смела и заявявам, че ще отида на място. Преди да тръгна обаче се сещам да попитам нещо и звъня отново. Глас в пустиня. На сайта има даден втори номер – набирам него. Вдига “Управителят” на фирмата, който първо ми заявява, че изобщо не разбирал какво го питам. Казах, че идвам при тях и ще се разберем на място. Някой нормален човек би се отказал на този етап, но аз, като виден представител на зодията си, решавам, че ще понапънем нещата и все ще станат.
Тръгвам. Според картата в Гугъл те се намират еди-къде-си. Отивам еди-къде-си – такова нещо няма. Звъня. Мънкащата девойка е. Питам – “В еди-кой-си блок ли се намирате, защото картата показва това”. Получавам гениалния въпрос “Кой е този блок?” Някой й подсказва отстрани (явно Управителят), че всъщност са срещу този блок. Правя кръгче, намирам къде да спра, щастлива и доволна влизам в офиса им и нормално – поздравявам. Мънкащата девойка изобщо не ме отразява, Управителят е Управител и той очевидно не говори с Клиентите.
Преди мен има друг Клиент, който звучи така все едно се извинява, че им е платил да му свършат някаква работа. Давам флашка с файлове на Управителя. Той отваря и гледа умно. Питам същия въпрос, който зададох по-рано по телефона. Почти се разбираме евентуално какво има да се свърши. Мимоходом ми бива обяснено, че наличната им машина е “най-добрата в страната”, аз цъкам заинтересовано. Казвам, че съм видяла това на сайта им и колко чудесно е това. Реакция нулева.
Опитах се да разбера нещо за цени и срокове – явно на хората не им се занимаваше с мен. Тръгнах си уж с нагласата, че ще се върна с доработените файлове, но по пътя към дома се замислих, че някакси е странно да отидеш на крака на някого да му дадеш работа и да си платиш за това, а той да няма елементарен подход към теб. Пък дори и бидейки оборудван “с най-добрата машина в страната.”
Печатар 2
Прибирам се и си спомням, че баща ми има познат, който управлява печатница. Издирвам кординати, обаждам се и тръгвам към поредния Печатар. В печатницата се срещам с двама от служителите, които работят предпечат. Отварят файловете, разглеждат, пускат по някоя шега. Аз си мълча като пукъл, все пак вече очевидно имам страх от Печатари. В някакъв момент се заговяраме и казвам, че преди малко съм била в агенцията “с най-добрата машина в страната”, като умишлено не споменава коя точно. Те цъкат и се чудят кой ли ще да е това.
Едно от изображенията се е повредило при прехвърлянето на флашката, налага се да отворят негова версия в друг формат, която при това не изглежда никак добре. Пускат ми проба, като през цялото време ми обясняват и споделят разни моменти, свързани с предпечата. Едва тогава осъзнавам, че всъщност наистина има съществена разлика между дизайн и предпечат. Уговаряме се да дойда на следващия ден с добра версия на този файл.
На следващия ден приемат файловете и докато ги разглеждат решават да коригират нещо по единия, естествено с мое съгласие. През цялото време си говорим като равни. Очевидно в мен видяха някой, който знае определени неща и би “разбрал” поднесената информация. Освен, че направих поръчката си при тях, научих важни неща за предпечата и си тръгнах доволна. В деня, в който трябваше да са готови календарите – се обадих и ме поканиха да отида да ги взема. Резултатът като цяло е, че получихме чудни календари и чудно отношение.
Всеки Клиент има нужда от нещо малко. Един поздрав, нормално отношение и отразяване.
Нищо повече. Често чуваме от различни хора, че бизнеса не върви. И все пак всеки, който познавам и отговаря на трите нужди по-горе, работи успешно и не се оплаква от подобни тегоби.